Домашни животинчета
влизаш в мисълта ми
и несъзнателно
кожата ти –гали ме.
Усмивката ти е звук
на мишле в тъмното
уплашено, че твойто “тук”
е несбъднато.
Едно кученце пред вратата
тихо скимти,
да ухапе съдбата
не може да се реши.
И играейки аквариумно,
по стъклото оставяш очи,
през които безсрамно
гледам голотата ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
