враната (Маргарита Василева) враната (Маргарита Василева)
5 156
4 nov 2008, 17:16

Домът ми...домът ти...

  Poesía
1.1K 0 31

Домът ми-                                                   Домът ти-

като душата ми.                                        като душата ти.

НЕмой                                                          Старомоден

и толкова шарен.                                      и толкова топъл. 

До него                                                        Крайна точка 

не водят                                                      на всички 

много пътеки.                                            пътеки.

Само                                                             /само че, 

странници спират-                                   самотата

забравени...                                                е в ъгъла.../ 

 

                                         Ти-

                                         недоскитал си.

                                         /все търсиш

                                         горещото.../

                                         Аз-

                                         лозе през зимата...

                                         /със спомен

                                         за лято.../

                                         А как сме се

                                         срещнали?

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0