4.11.2008 г., 17:16

Домът ми...домът ти...

1.1K 0 31

Домът ми-                                                   Домът ти-

като душата ми.                                        като душата ти.

НЕмой                                                          Старомоден

и толкова шарен.                                      и толкова топъл. 

До него                                                        Крайна точка 

не водят                                                      на всички 

много пътеки.                                            пътеки.

Само                                                             /само че, 

странници спират-                                   самотата

забравени...                                                е в ъгъла.../ 

 

                                         Ти-

                                         недоскитал си.

                                         /все търсиш

                                         горещото.../

                                         Аз-

                                         лозе през зимата...

                                         /със спомен

                                         за лято.../

                                         А как сме се

                                         срещнали?

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...