7 may 2008, 7:42

"Домът" на бездомника

  Poesía
822 0 12

На спирката под капещия покрив

стоят премръзнали нозе.

Безмълвни устни потреперват -

бездомник моли вятъра да спре.

 

Улицата срещу него - черна лента -

разделя паралелни светове.

За живота си платил е тежка рента,

навярно плаща за предишни грехове.

 

Край него хората минават безучастни.

Бърза всеки в къщи да се прибере.

А клошарят свойте дрехи прашни

ще чака пак дъждът да изпере.

 

Вечерята и днес ще се забави.

Направил е, каквото е могъл.

Но верен на балканските си нрави -

в дома му всеки е добре дошъл.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...