"Домът" на бездомника
На спирката под капещия покрив
стоят премръзнали нозе.
Безмълвни устни потреперват -
бездомник моли вятъра да спре.
Улицата срещу него - черна лента -
разделя паралелни светове.
За живота си платил е тежка рента,
навярно плаща за предишни грехове.
Край него хората минават безучастни.
Бърза всеки в къщи да се прибере.
А клошарят свойте дрехи прашни
ще чака пак дъждът да изпере.
Вечерята и днес ще се забави.
Направил е, каквото е могъл.
Но верен на балканските си нрави -
в дома му всеки е добре дошъл.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
