18 ene 2019, 4:11  

Домът на позора

  Poesía
1.1K 2 38

Там нивга не цъфва на правдата светлият 

цвят.

Срамът ѝ е нейният тъмен чертог,

 

а мъртвите порти с духа ѝ бездушен сън

спят

и няма в дома ѝ – ни дявол, ни бог!

 

На празна душа бе завесата вчера

раздрана.

Безчет са очите днес вперени там!

 

На показ от всички мъже е мъстливо

видяна –

готови да хвърлят по нейния срам

 

тоз камък на черните спомени някога

скрити.

Плода ѝ са вкусили всичките вчера!

 

Позор, без правда ти носиш лицето на

всички,

наказвайки само децата на Ева!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За целта е трябвало да напишеш "сестрите на Ева", а не децата Изобщо... забавно четиво си сътворил, поне мен много ме разсмива
  • Дарина Иванова, разбира се съвсем нямам предвид това, но си мислих, че тезата и антитезата (мъже и жени) би подсказало, че използваният архетип "Ева" е асоциация и препратка към женското начало. 😊 Явно не съм претеглил достатъчно добре доводите "за" или "против".
  • на Адам са от мъжки род
  • Искаш да кажеш, че "децата на Ева" са само от женски род ли Ше ме умориш ха ха
  • Даша, сега ( поне така си мисля) Ви разбрах. Ако четете внимателно ще видите, че това стихотворение всъщност осъжда именно тези, които опустошават "децата на Ева". Една паднала и лека жена си е "паднала", но стихотворението осъжда това, че обикновенно хората разглеждат или виждат позора само в лицето на жената (която е паднала), а не и в тези, които се възползват от това. Вдъхновението дойде от библейския пасаж за блудницата, която е хваната в акта на прелюбодейство. Това, което е интересно и лицемерно, че в пасажа от фарисеите се търси сметка само за жената, но не и на мъжа.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...