18 янв. 2019 г., 04:11  

Домът на позора 

  Поэзия
766 2 38

Там нивга не цъфва на правдата светлият 

цвят.

Срамът ѝ е нейният тъмен чертог,

 

а мъртвите порти с духа ѝ бездушен сън

спят

и няма в дома ѝ – ни дявол, ни бог!

 

На празна душа бе завесата вчера

раздрана.

Безчет са очите днес вперени там!

 

На показ от всички мъже е мъстливо

видяна –

готови да хвърлят по нейния срам

 

тоз камък на черните спомени някога

скрити.

Плода ѝ са вкусили всичките вчера!

 

Позор, без правда ти носиш лицето на

всички,

наказвайки само децата на Ева!

© Стоян Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За целта е трябвало да напишеш "сестрите на Ева", а не децата Изобщо... забавно четиво си сътворил, поне мен много ме разсмива
  • Дарина Иванова, разбира се съвсем нямам предвид това, но си мислих, че тезата и антитезата (мъже и жени) би подсказало, че използваният архетип "Ева" е асоциация и препратка към женското начало. 😊 Явно не съм претеглил достатъчно добре доводите "за" или "против".
  • на Адам са от мъжки род
  • Искаш да кажеш, че "децата на Ева" са само от женски род ли Ше ме умориш ха ха
  • Даша, сега ( поне така си мисля) Ви разбрах. Ако четете внимателно ще видите, че това стихотворение всъщност осъжда именно тези, които опустошават "децата на Ева". Една паднала и лека жена си е "паднала", но стихотворението осъжда това, че обикновенно хората разглеждат или виждат позора само в лицето на жената (която е паднала), а не и в тези, които се възползват от това. Вдъхновението дойде от библейския пасаж за блудницата, която е хваната в акта на прелюбодейство. Това, което е интересно и лицемерно, че в пасажа от фарисеите се търси сметка само за жената, но не и на мъжа.
  • Защото такива за деяния са кражба и насилие. Те трудно могат да бъдат доказани, за да бъдат осъдени, но говорят достатъчно за душевната същност на извършителя.
  • Жалко, че уж не си разбрал за какво става въпрос.
    Не знам коя душа според тебе е празна, но според мен празна е душата на лъжица, на крадеца, на убиеца, на подлеца. Например на хакера, който разбива пароли, включва камери, прави и разпространява снимки без знанието и позволението на собственика. Неговата душа е не само празна, а и отблъскваща, защото е неетична. За мене. За други може и да е пълна с нещо. Въпрос на ценности.
  • и тия, дето ходят в тоя дом на позора да го позорят и се позорят!

    клишета, лепенето на етикети - заразата на социалните мрежи. Щураче, разсмя ме!
  • Значи жената на Позор се казва Позора и ти пишеш за нейния дом, така ли Ох Голяма доза смях, добре ми дойде, благодаря ти! И децата на Позора да се накажат, а не само децата на Ева!
  • За оплесканата втората строфа наистина сте прав! Не се оправдавам, ама тия повтарящи се "тук, там, днес" много ме измъчиха, а за други едносрични думички, които да паснат логично, просто не се сетих. Явно има още доста да се упражнявам и да изчиствам някои паразитиращи думички. Palenka, знам, че трябва да е "ни-ни", но поради ритъма, който така и не го спасих там, просто махнах едното "ни". Ама че дискусия! 😀 Спокс, така ще усъвършенствам стихото и себе си.
  • "В пустия ѝ дом няма НИ дявол, ни бог." изядохме го момчето
  • Отлепих тирето и го удължих, замених това "ú", защото не е от тоя шрифт. Позицията на разкавача е уточнена вече. Виждам стремеж към съзнателно търсене на рими. Ако ще пишеш в класически стих, трябва да спазваш и размера. Първата и четвъртата строфа са в амфибрахий. С редакцията си на втората строфа си го оплескал. Ще трябват упражнения в тая посока.
  • мн добре пишеш, погледнах още няколко твои произведения, браво!
  • Няма проблем, Димитров! Дискусията Ви с Burns ме накара да се замисля, което е нещо хубаво. Пепи, за "видяна" сте права. Тенев вече го поправи, за което благодаря. С "мъстливо" имам предвид "видяна с мъст".
  • Стояне, не сме на събрание да говорим за нормативи, хах .
    Ти си слушай себе си, ние си коментираме.
  • "видяна -"
    когато не е сравнителна степен "най-много, по-малко" и др., се слага интервал пред и след тирето
    "мъстливо" отмъстително ли означава?
    да не питам гугъла
    на леля момчето! ама вярно, от къде ги вадиш тия думички, сладур!
  • Мъдър съвет, Тенев! Ще се вслушам!
  • Неологизмите обикновено се налагат от утвърдени автори, а на младите не им отива да изполват архаизми. Мисля, че "нивга" без "ш" или "ж" е добро решение.
  • Та, "нивгаш" я няма в официалния правописен речник на БАН 2012, в разни онлайн речници е дадена като "нивгаш", а при Йовков е "никогаж", тъй че при липса на нормативен ориентир- и аз съм прав, колегата също. 😀
  • Със сигурност може да бъде от полза и за други читатели...

    Искам също така да се разгранича от твърденията за нелогичност. Аз такава не видях, но признавам че всички имаме различни сетива и преживявания и съдим според собствените си...
  • Подобно и дано е била полезна тази дискусия за автора, в неговото коментарно поле пишем все пак
  • Хаха, да, не знам кой би се наел да се пробва

    Благодаря за културната дискусия и хубава вечер!
  • Мисля, че с времето самите писатели променят част от писмената реч. Той, езикът е жив и постоянно се изменя. Много добра идея за есето, иска задълбочена подготовка обаче. То ще си е направо научен труд.
  • Това пък на мен ми беше полезно и е интересно как и кога се променят тенденциите, думите и т.н. в езика; може да се напише есе изследващо във времето тези неща; би било интересно!
    И аз благодаря за линковете
  • Уикипедия не е най-надежният източник, прав си, но за притежателните местоимения беше полезна. Мисля, че "ш" е заменено с "ж" в новия български език, правописния имам предвид.
    https://philol-forum.uni-sofia.bg/negative-pronouns-bulgarian-linguistic-literature/
    "Никогаж не можеш каза от по-рано, че Ройдю ще направи тъй или онъй: ако чакаш добро, ще ти направи зло; зло ако си чакал, добро ще видиш."
    Йордан Йовков, Ройдю - https://chitanka.info/text/7856-rojdju .
  • Хмм... уикипедия и аз много ползвам, но често го критикуват като недостатъчно надежден източник;

    http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/НЯКОГАШ/
  • Много добре.
    Не знам какво ти се върти на теб, аз това открих: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%8D . И ето, че сгреших за ударението...моите извинения на автора поднасям смирено. Но пък аз научих нещо ново днес, благодаря , Гавриле. Сега да видим за някогаш и нивгаш какво си открил, а?
  • Специално за ударението, когато е за “на нея”, “нейно”, е по-точно да е ѝ с ударение, за да обозначава притежание и да се различава от съюза, отколкото “й”; поне така ми се върти
  • Не, не е в теб, в мен е
    Но пак не виждам смисъл да има ударение върху "и".
    За другото, аз лично също търсих онлайн речници - ядец. Поне не успях да намеря някой свестен, който да ми даде ориентир. Така че я карам по усет, каквото съм запомнил от училище
  • Погледнах в речниците като видях последния коментар... това с ш-то дето трябва да е “ж” - хммм... дали?

    Напо̀мни ми за някогашни неща ...

    Също така се обърках; може и в мен да е грешката, но ми се струва, че “ѝ” никъде тук не е съюз...
  • Добра идея. Има потенциал, ако се развие. Не е "някогаш" а - някогаж обаче, и не "нивгаш" а - нивгаж. Въобще, употребата да остарели български или - славянски думи изисква много добро познаване на езика и трябва да се внимава с тях. Не разбирам и защо слагаш ударенията на "и", когато е съюз? Според мен правописът ти куца, и то - доста. Нищо лично, казвам го с уважение, понеже това е поправимо, при наличие на талант. Наистина.
  • Пишеш различно! Дано си готов да плащаш цената...
    От мен - поздрави!
  • Прав сте! По-скоро трябва да е нещо различно от "тук" или "там" ( ако е "там" ще има прекомерно повторение без да има цел и ефект) . Все още се чудя какво е нелогично в редовете:
    "На празна душа бе завесата вчера раздрана и безчет са очите днес вперени там." ?
  • ,,Мъртви порти на духа ú бездушен тук
    спят."
    Дали ,,тук" да не стане ,,там"? Зависи дали разкавачът е пред портите на тоя дом или той е в спомените (въображението) му.
  • Защо просто не ми кажете в какво се състои тази нелогичност, за да не допускам подобни грешки?
  • Просто имаш нужда да пишеш, за да изгладиш видимата нелогичност за читателите, която е невидима за теб. Това с времето. Имаш потенциал. Не се отказвай от поезията.
  • Да, Даша, не Ви разбирам. В какво по-точно се състои моят позор?
  • "На празна душа бе завесата вчера

    раздрана

    и безчет са очите днес вперени там."

    А това е твоят позор, но ти явно нямаш ум, за да го разбереш. За сърце и душа не говоря изобщо.
Предложения
: ??:??