18 янв. 2019 г., 04:11  

Домът на позора

1.1K 2 38

Там нивга не цъфва на правдата светлият 

цвят.

Срамът ѝ е нейният тъмен чертог,

 

а мъртвите порти с духа ѝ бездушен сън

спят

и няма в дома ѝ – ни дявол, ни бог!

 

На празна душа бе завесата вчера

раздрана.

Безчет са очите днес вперени там!

 

На показ от всички мъже е мъстливо

видяна –

готови да хвърлят по нейния срам

 

тоз камък на черните спомени някога

скрити.

Плода ѝ са вкусили всичките вчера!

 

Позор, без правда ти носиш лицето на

всички,

наказвайки само децата на Ева!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За целта е трябвало да напишеш "сестрите на Ева", а не децата Изобщо... забавно четиво си сътворил, поне мен много ме разсмива
  • Дарина Иванова, разбира се съвсем нямам предвид това, но си мислих, че тезата и антитезата (мъже и жени) би подсказало, че използваният архетип "Ева" е асоциация и препратка към женското начало. 😊 Явно не съм претеглил достатъчно добре доводите "за" или "против".
  • на Адам са от мъжки род
  • Искаш да кажеш, че "децата на Ева" са само от женски род ли Ше ме умориш ха ха
  • Даша, сега ( поне така си мисля) Ви разбрах. Ако четете внимателно ще видите, че това стихотворение всъщност осъжда именно тези, които опустошават "децата на Ева". Една паднала и лека жена си е "паднала", но стихотворението осъжда това, че обикновенно хората разглеждат или виждат позора само в лицето на жената (която е паднала), а не и в тези, които се възползват от това. Вдъхновението дойде от библейския пасаж за блудницата, която е хваната в акта на прелюбодейство. Това, което е интересно и лицемерно, че в пасажа от фарисеите се търси сметка само за жената, но не и на мъжа.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...