Jan 18, 2019, 4:11 AM  

Домът на позора

  Poetry
1.1K 2 38

Там нивга не цъфва на правдата светлият 

цвят.

Срамът ѝ е нейният тъмен чертог,

 

а мъртвите порти с духа ѝ бездушен сън

спят

и няма в дома ѝ – ни дявол, ни бог!

 

На празна душа бе завесата вчера

раздрана.

Безчет са очите днес вперени там!

 

На показ от всички мъже е мъстливо

видяна –

готови да хвърлят по нейния срам

 

тоз камък на черните спомени някога

скрити.

Плода ѝ са вкусили всичките вчера!

 

Позор, без правда ти носиш лицето на

всички,

наказвайки само децата на Ева!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • За целта е трябвало да напишеш "сестрите на Ева", а не децата Изобщо... забавно четиво си сътворил, поне мен много ме разсмива
  • Дарина Иванова, разбира се съвсем нямам предвид това, но си мислих, че тезата и антитезата (мъже и жени) би подсказало, че използваният архетип "Ева" е асоциация и препратка към женското начало. 😊 Явно не съм претеглил достатъчно добре доводите "за" или "против".
  • на Адам са от мъжки род
  • Искаш да кажеш, че "децата на Ева" са само от женски род ли Ше ме умориш ха ха
  • Даша, сега ( поне така си мисля) Ви разбрах. Ако четете внимателно ще видите, че това стихотворение всъщност осъжда именно тези, които опустошават "децата на Ева". Една паднала и лека жена си е "паднала", но стихотворението осъжда това, че обикновенно хората разглеждат или виждат позора само в лицето на жената (която е паднала), а не и в тези, които се възползват от това. Вдъхновението дойде от библейския пасаж за блудницата, която е хваната в акта на прелюбодейство. Това, което е интересно и лицемерно, че в пасажа от фарисеите се търси сметка само за жената, но не и на мъжа.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...