Там нивга не цъфва на правдата светлият
цвят.
Срамът ѝ е нейният тъмен чертог,
а мъртвите порти с духа ѝ бездушен сън
спят
и няма в дома ѝ – ни дявол, ни бог!
На празна душа бе завесата вчера
раздрана.
Безчет са очите днес вперени там!
На показ от всички мъже е мъстливо
видяна –
готови да хвърлят по нейния срам ...