18.01.2019 г., 4:11  

Домът на позора

1.1K 2 38

Там нивга не цъфва на правдата светлият 

цвят.

Срамът ѝ е нейният тъмен чертог,

 

а мъртвите порти с духа ѝ бездушен сън

спят

и няма в дома ѝ – ни дявол, ни бог!

 

На празна душа бе завесата вчера

раздрана.

Безчет са очите днес вперени там!

 

На показ от всички мъже е мъстливо

видяна –

готови да хвърлят по нейния срам

 

тоз камък на черните спомени някога

скрити.

Плода ѝ са вкусили всичките вчера!

 

Позор, без правда ти носиш лицето на

всички,

наказвайки само децата на Ева!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За целта е трябвало да напишеш "сестрите на Ева", а не децата Изобщо... забавно четиво си сътворил, поне мен много ме разсмива
  • Дарина Иванова, разбира се съвсем нямам предвид това, но си мислих, че тезата и антитезата (мъже и жени) би подсказало, че използваният архетип "Ева" е асоциация и препратка към женското начало. 😊 Явно не съм претеглил достатъчно добре доводите "за" или "против".
  • на Адам са от мъжки род
  • Искаш да кажеш, че "децата на Ева" са само от женски род ли Ше ме умориш ха ха
  • Даша, сега ( поне така си мисля) Ви разбрах. Ако четете внимателно ще видите, че това стихотворение всъщност осъжда именно тези, които опустошават "децата на Ева". Една паднала и лека жена си е "паднала", но стихотворението осъжда това, че обикновенно хората разглеждат или виждат позора само в лицето на жената (която е паднала), а не и в тези, които се възползват от това. Вдъхновението дойде от библейския пасаж за блудницата, която е хваната в акта на прелюбодейство. Това, което е интересно и лицемерно, че в пасажа от фарисеите се търси сметка само за жената, но не и на мъжа.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...