Домът на позора
Там нивга не цъфва на правдата светлият
цвят.
Срамът ѝ е нейният тъмен чертог,
а мъртвите порти с духа ѝ бездушен сън
спят
и няма в дома ѝ – ни дявол, ни бог!
На празна душа бе завесата вчера
раздрана.
Безчет са очите днес вперени там!
На показ от всички мъже е мъстливо
видяна –
готови да хвърлят по нейния срам
тоз камък на черните спомени някога
скрити.
Плода ѝ са вкусили всичките вчера!
Позор, без правда ти носиш лицето на
всички,
наказвайки само децата на Ева!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Иванов Всички права запазени
Изобщо... забавно четиво си сътворил, поне мен много ме разсмива