5 jun 2006, 21:21

Дон Хуан пътува

  Poesía
782 0 6

На път за странство, на Хуан,
внезапно счупи се колата.
Затюхка се. Какво да стори?
Росита чака го горката.

В тоз час край него бавно  мина
огромна черна лимузина,
а вътре приказна жена,
помаха на Хуан с ръка.

Мустакът той засука и се стегна,
със вид доволен и игрив.
- Къде си тръгнал, хубавецо?
Защо си тъй щастлив?

Отивам аз в страна далечна,
при мойта мила дъщеря.
Красиво е момиче, зная -
родено е от любовта.

Замисли се за миг жената
и кимна му с глава.
Покани дон Хуан да влезе
във нейната кола.

Какво ще кажеш, хубавецо,
ти цветето да опрашиш?
Не искаш ли във мойто ложе,
рода да продължиш?

Не чака дон Хуан повторно
жената да му каже,
а впусна се юнашки, смело
и тука да намаже.

Каква борба в колата стана,
добре, че беше яка.
За работата си получи,
дон Хуан - шестака!

На път потегли той доволен
към своето дете.
Дали Росита още чака,
друг път ще разберем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...