5 июн. 2006 г., 21:21

Дон Хуан пътува

784 0 6

На път за странство, на Хуан,
внезапно счупи се колата.
Затюхка се. Какво да стори?
Росита чака го горката.

В тоз час край него бавно  мина
огромна черна лимузина,
а вътре приказна жена,
помаха на Хуан с ръка.

Мустакът той засука и се стегна,
със вид доволен и игрив.
- Къде си тръгнал, хубавецо?
Защо си тъй щастлив?

Отивам аз в страна далечна,
при мойта мила дъщеря.
Красиво е момиче, зная -
родено е от любовта.

Замисли се за миг жената
и кимна му с глава.
Покани дон Хуан да влезе
във нейната кола.

Какво ще кажеш, хубавецо,
ти цветето да опрашиш?
Не искаш ли във мойто ложе,
рода да продължиш?

Не чака дон Хуан повторно
жената да му каже,
а впусна се юнашки, смело
и тука да намаже.

Каква борба в колата стана,
добре, че беше яка.
За работата си получи,
дон Хуан - шестака!

На път потегли той доволен
към своето дете.
Дали Росита още чака,
друг път ще разберем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....