5 июн. 2006 г., 21:21

Дон Хуан пътува

783 0 6

На път за странство, на Хуан,
внезапно счупи се колата.
Затюхка се. Какво да стори?
Росита чака го горката.

В тоз час край него бавно  мина
огромна черна лимузина,
а вътре приказна жена,
помаха на Хуан с ръка.

Мустакът той засука и се стегна,
със вид доволен и игрив.
- Къде си тръгнал, хубавецо?
Защо си тъй щастлив?

Отивам аз в страна далечна,
при мойта мила дъщеря.
Красиво е момиче, зная -
родено е от любовта.

Замисли се за миг жената
и кимна му с глава.
Покани дон Хуан да влезе
във нейната кола.

Какво ще кажеш, хубавецо,
ти цветето да опрашиш?
Не искаш ли във мойто ложе,
рода да продължиш?

Не чака дон Хуан повторно
жената да му каже,
а впусна се юнашки, смело
и тука да намаже.

Каква борба в колата стана,
добре, че беше яка.
За работата си получи,
дон Хуан - шестака!

На път потегли той доволен
към своето дете.
Дали Росита още чака,
друг път ще разберем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...