Jun 5, 2006, 9:21 PM

Дон Хуан пътува 

  Poetry
584 0 6

На път за странство, на Хуан,
внезапно счупи се колата.
Затюхка се. Какво да стори?
Росита чака го горката.

В тоз час край него бавно  мина
огромна черна лимузина,
а вътре приказна жена,
помаха на Хуан с ръка.

Мустакът той засука и се стегна,
със вид доволен и игрив.
- Къде си тръгнал, хубавецо?
Защо си тъй щастлив?

Отивам аз в страна далечна,
при мойта мила дъщеря.
Красиво е момиче, зная -
родено е от любовта.

Замисли се за миг жената
и кимна му с глава.
Покани дон Хуан да влезе
във нейната кола.

Какво ще кажеш, хубавецо,
ти цветето да опрашиш?
Не искаш ли във мойто ложе,
рода да продължиш?

Не чака дон Хуан повторно
жената да му каже,
а впусна се юнашки, смело
и тука да намаже.

Каква борба в колата стана,
добре, че беше яка.
За работата си получи,
дон Хуан - шестака!

На път потегли той доволен
към своето дете.
Дали Росита още чака,
друг път ще разберем.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??