1 ago 2015, 20:47  

Дон Кихот

2.1K 0 19


Посвещава се на всички мракобесници. Дерзайте изчадия!



Обречена е твоята природа
на непосилната подвластност.
В звездите си дори не вярваш.
Парчета от съдба раздаваш
на гладните бездомни псета,
които неуморно все те лаят.
А глутниците накъде те водят...? -
Навярно в шуплите прозирни 

на безкрая!
Настъпва чаканият час - изгрява
една звезда сред пълната безвездност.
Срещу вселената издигаш меч ръждясал
и  Дон Кихот е твоята последност.
Ще можеш ли да се пребориш
със кикотния екот на тълпата?
Мечтите разпнати отекват
по стълбовете на пътека тясна...
И ти навеждаш тялото си да не падне
по глетчера на странен осемхилядник.
Край тебе пропасти отварят
огледалата хищни - ледници неистови.
Изкачването продължава към небето.
Самотен алпинист ще срещне Господ.
Но по брадата ти ще го познае
и просто ще ти каже - "свой си"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси, че оцени и коментира толкова мъдро, Илко! От теб, признавам най-чистосърдечно, аз се уча на мъдрост и усещане за истина, красота и благородство. Би било хубаво, ако и други в този сайт се поучат!
  • Радвам се, че ти хареса, Йоана! Значи денят ми ще е хубав, както желая да е хубав и за теб!

  • П.П. Великолепна песен и красив глас. Благодаря! Хубав ден и на теб, Мисана!
  • Благодаря ти за този чудесен коментар, Йоана! Благодарение на него взех решение да не променям текста си. Така ми го е издиктувал Господ, така и ще го оставя. Иначе няма да каже "свой си"! Мерси и за това, че обори варианта "Порчев" на стиха ми. Доводите ти са перфектни. Много хубав и усмихнат ден ти желая и малко музика за теб, слънчево момиче!:

    https://www.youtube.com/watch?v=Ub4xQQPXc4Q

    Благодаря ти, Лейди Фокс, че оцени и коментира текста ми! Ти също си един от най-четените автори в този сайт. Уважавам те като такъв и като колоритна личност. Мерси за отправената справедлива критика!
    Ще я взема под внимание. Лек и успешен ден от мен и те поздравявам с една моя любима песен!:

    https://www.youtube.com/watch?v=uDuBUW79_m4

    Благодаря ти, Ина! Много уместно включване правиш. Има още един вариант, който само ти подсказвам - за довечера. Представи си, че Лирическият им дава /на кучетата/ Небесен хляб, а те предпочитат земен такъв, омешан с кокали. Трябва им време, за да припознаят какво им се дава. Докато това време не премине те ще си лаят и ще си бъдат в глутници. А Дон Кихот, един самотен алпинист, ще продължи изкачването си, за да се срещне с Господ!
    Поздравявам те с нещо, защото ми ставаш все по-симпатична!:

    https://www.youtube.com/watch?v=0ZzkxzrmN9g
  • Ако
    „Срещу вселената издигаш меч ръждясал
    и Дон Кихот е твоята последност“,
    какво си, ако не самотен алпинист?

    За мен вариантът

    „Самотен алпинист ще срещне Господ.
    Но по брадата ти ще го познае
    и просто ще ти каже - "свой си"!“

    е най-добър.

    Господ няма нужда да бъде доохаректеризирван с брада, или каквото и да било друго - ясно е, че брадата е необходим детайл, добавен към образа на самотния алпинист, за да се даде причината за финалното „свой си“. Лирическият герой, запазил себе си от „гладните бездомни псета“, тълпата, вече е достоен да чуе това „свой си“ - защото е успял, въпреки дългото мъчително скитане (резултат и символ на което е брадата). И накрая - при Господ намира себе си, това е смисълът на „свой си“. Мястото на тълпата не е там, мястото на самотния алпинист - да.


    А защо не:

    "Изкачването продължава към небето.
    Самотен алпинист ще срещне Господ.
    Но по брадата му ще го познае
    и просто ще му каже - "свой си"!"

    Защото лирическият говорител ще стане чужд на лирическия герой. А предвид постиженията на въпросния герой не знам кой лирически говорител би бил способен да го почувства чужд. Напротив, и той би възкликнал: "свой си"!", защото припознава в него човека (който той сам крие у себе си, без да става ясно дали го е разкрил, ставайки самотен алпинист или не, но това не е и нужно за посланието на творбата. И така се оставя отворен финал за читателя. Ще стане ли и той „свой“? ).

    Така аз разбирам текста. Съжалявам, ако съм била прекалено подробна

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...