vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
1 ago 2015, 20:47  

Дон Кихот 

  Poesía » Filosófica
1807 0 19


Посвещава се на всички мракобесници. Дерзайте изчадия!



Обречена е твоята природа
на непосилната подвластност.
В звездите си дори не вярваш.
Парчета от съдба раздаваш
на гладните бездомни псета,
които неуморно все те лаят.
А глутниците накъде те водят...? -
Навярно в шуплите прозирни 

на безкрая!
Настъпва чаканият час - изгрява
една звезда сред пълната безвездност.
Срещу вселената издигаш меч ръждясал
и  Дон Кихот е твоята последност.
Ще можеш ли да се пребориш
със кикотния екот на тълпата?
Мечтите разпнати отекват
по стълбовете на пътека тясна...
И ти навеждаш тялото си да не падне
по глетчера на странен осемхилядник.
Край тебе пропасти отварят
огледалата хищни - ледници неистови.
Изкачването продължава към небето.
Самотен алпинист ще срещне Господ.
Но по брадата ти ще го познае
и просто ще ти каже - "свой си"!

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мерси, че оцени и коментира толкова мъдро, Илко! От теб, признавам най-чистосърдечно, аз се уча на мъдрост и усещане за истина, красота и благородство. Би било хубаво, ако и други в този сайт се поучат!
  • Радвам се, че ти хареса, Йоана! Значи денят ми ще е хубав, както желая да е хубав и за теб!

  • П.П. Великолепна песен и красив глас. Благодаря! Хубав ден и на теб, Мисана!
  • Благодаря ти за този чудесен коментар, Йоана! Благодарение на него взех решение да не променям текста си. Така ми го е издиктувал Господ, така и ще го оставя. Иначе няма да каже "свой си"! Мерси и за това, че обори варианта "Порчев" на стиха ми. Доводите ти са перфектни. Много хубав и усмихнат ден ти желая и малко музика за теб, слънчево момиче!:

    https://www.youtube.com/watch?v=Ub4xQQPXc4Q

    Благодаря ти, Лейди Фокс, че оцени и коментира текста ми! Ти също си един от най-четените автори в този сайт. Уважавам те като такъв и като колоритна личност. Мерси за отправената справедлива критика!
    Ще я взема под внимание. Лек и успешен ден от мен и те поздравявам с една моя любима песен!:

    https://www.youtube.com/watch?v=uDuBUW79_m4

    Благодаря ти, Ина! Много уместно включване правиш. Има още един вариант, който само ти подсказвам - за довечера. Представи си, че Лирическият им дава /на кучетата/ Небесен хляб, а те предпочитат земен такъв, омешан с кокали. Трябва им време, за да припознаят какво им се дава. Докато това време не премине те ще си лаят и ще си бъдат в глутници. А Дон Кихот, един самотен алпинист, ще продължи изкачването си, за да се срещне с Господ!
    Поздравявам те с нещо, защото ми ставаш все по-симпатична!:

    https://www.youtube.com/watch?v=0ZzkxzrmN9g
  • Ако
    „Срещу вселената издигаш меч ръждясал
    и Дон Кихот е твоята последност“,
    какво си, ако не самотен алпинист?

    За мен вариантът

    „Самотен алпинист ще срещне Господ.
    Но по брадата ти ще го познае
    и просто ще ти каже - "свой си"!“

    е най-добър.

    Господ няма нужда да бъде доохаректеризирван с брада, или каквото и да било друго - ясно е, че брадата е необходим детайл, добавен към образа на самотния алпинист, за да се даде причината за финалното „свой си“. Лирическият герой, запазил себе си от „гладните бездомни псета“, тълпата, вече е достоен да чуе това „свой си“ - защото е успял, въпреки дългото мъчително скитане (резултат и символ на което е брадата). И накрая - при Господ намира себе си, това е смисълът на „свой си“. Мястото на тълпата не е там, мястото на самотния алпинист - да.


    А защо не:

    "Изкачването продължава към небето.
    Самотен алпинист ще срещне Господ.
    Но по брадата му ще го познае
    и просто ще му каже - "свой си"!"

    Защото лирическият говорител ще стане чужд на лирическия герой. А предвид постиженията на въпросния герой не знам кой лирически говорител би бил способен да го почувства чужд. Напротив, и той би възкликнал: "свой си"!", защото припознава в него човека (който той сам крие у себе си, без да става ясно дали го е разкрил, ставайки самотен алпинист или не, но това не е и нужно за посланието на творбата. И така се оставя отворен финал за читателя. Ще стане ли и той „свой“? ).

    Така аз разбирам текста. Съжалявам, ако съм била прекалено подробна
  • Ако наистина текстът ми, озаглавен "Дон Кихот", не се разбира, както аз мисля, че се разбира, то значи съм допуснал провал и се извинявам на всички читатели. Но все още не съм убеден, че си прав, Порчев. Независимо от всичко ти благодаря, че се държа коректно и се стремеше да подхождаш аргументирано.
    Лека вечер!
  • Не зная колко пъти трябва да ти обясня, че фактически изречението е:

    "Господ ще срещне самотен алпинист".

    Толкова ли не разбра това? Ако това не си разбрал, то сериозно те питам, как разбираш в текста:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=347847

    изречението:

    "Прииждат пълноводни вечер на талази, отприщени от бента на живота липси"

    Тук би трябвало съвсем да си объркан. А ти дори и не задаваш въпроси.
  • Изречението: "Самотен алпинист ще срещне Господ", Порчев, допуска двузначно тълкувание. А то е, че или алпиниста ще се срещне с Господ, или че Господ ще посрещне /ще срещне/ алпиниста. Тълкуването е по смисъл от последващите редове. От тях става ясно, че Господ ще посрещне алпиниста и ще познае този алпинист по брадата му и тогава ще му каже: "свой си!".
    Другото е пълна безсмислица и никой освен теб не би направил подобно тенденциозно тълкувание на текста ми.
  • Просто не си разбрал, Порчев. Бог среща алпиниста и Бог му казва - "свой си!" Много е ясно това и няма опасност от недоразумение. Другото е абсурдна безсмислица. Ако си се заблудил и си я приел като истина, мисля, че вината не е моя.
  • Анализът ти не е лош, Порчев! Замисли ме сериозно дали финалът не трябва да се замени с:

    "Изкачването продължава към небето.
    Самотен алпинист ще срещне Господ.
    Но по брадата му ще го познае
    и просто ще му каже - "свой си"!"

    Според мен и двата варианта са равноценни. Но това е само на пръв поглед. Ти повдигна тема за размисъл, за което съм ти много благодарен. Да, тук Дон Кихот е в ролята на Сина Божий. Говори се за разпването на мечтите му. Изкачването му носи Голготски характер.
    Близо си до истината. Господ среща Алпиниста и го познава по брадата, за да му го приеме със "свой си!".
  • Мерси за проявеното внимание към текста ми, Станиславе!
    Светъл неделен ден ти желая!
  • ,,Обречени да се разпаднем
    се събираме отново,,
    Жак Поаро
    Както винаги оригинален...
  • Благодаря за вниманието и за този стойностен коментар, Викторе!
    Много интересна градация даваш, с инверсия на Бог и Дон Кихот.

    Приятна вечер и спокойни сънища!
  • Изкачването продължава към небето.
    Самотен алпинист ще срещне Господ.

    приемане
    самотен е човек
    в път унесен
    тълпа
    живот илюзия
    алпинист и Бог
    дон Кихот...
  • Ех, момиче, радвам се, когато мога да зарадвам някого с нещо. Спи спокойно и сънувай прекрасни сънища. "Сън е животът, но никой своя сън не избира..." Лека нощ!

    Мерси, Евелина, за този хубав коментар! Трогнат съм!

    Благодаря ти, че оцени, Василе! Желая ти хубав неделен ден!
  • Представих си знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча...!!!
    “Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и, обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека”.
  • Мисана, трогната съм! А за клипа - досега не бях виждала подобно нещо!! Благодаря Ще се повторя, но - желая ти лека нощ, поне това ти дължа предвид прекрасните сънища, които усещам, че вече са ме награбили; издигнах се до нови нива на вдъхновение след творбата ти и изумителния клип
  • Благодаря ти, Йоана! Имам един много стойностен читател в твое лице.
    Благодаря на бог! За повече дори и не мечтая.
    Поздравявам те с това:

    https://www.youtube.com/watch?v=uQITWbAaDx0&feature=player_embedded%28Guillaume
  • „Настъпва твоят чакан час“;
    „Срещу вселената издигаш меч ръждясал
    и Дон Кихот е твоята последност“

    Наистина, трябва да сме смели - ако се откажем от истинската си същност, нищо друго не би си струвало. Силна и вълнуваща творба, Мисана! А завършекът, с този самотен алпинист... Сърдечни поздрави!
Propuestas
: ??:??