Aug 1, 2015, 8:47 PM
Дон Кихот
Посвещава се на всички мракобесници. Дерзайте изчадия!
Обречена е твоята природа
на непосилната подвластност.
В звездите си дори не вярваш.
Парчета от съдба раздаваш
на гладните бездомни псета,
които неуморно все те лаят.
А глутниците накъде те водят...? -
Навярно в шуплите прозирни
на безкрая!
Настъпва чаканият час - изгрява
една звезда сред пълната безвездност.
Срещу вселената издигаш меч ръждясал
и Дон Кихот е твоята последност.
Ще можеш ли да се пребориш
със кикотния екот на тълпата?
Мечтите разпнати отекват
по стълбовете на пътека тясна...
И ти навеждаш тялото си да не падне
по глетчера на странен осемхилядник.
Край тебе пропасти отварят
огледалата хищни - ледници неистови.
Изкачването продължава към небето.
Самотен алпинист ще срещне Господ.
Но по брадата ти ще го познае
и просто ще ти каже - "свой си"!
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Мерси, че оцени и коментира толкова мъдро, Илко! От теб, признавам най-чистосърдечно, аз се уча на мъдрост и усещане за истина, красота и благородство. Би било хубаво, ако и други в този сайт се поучат!
-
Радвам се, че ти хареса, Йоана! Значи денят ми ще е хубав, както желая да е хубав и за теб!
-
П.П. Великолепна песен и красив глас. Благодаря! Хубав ден и на теб, Мисана! -
Благодаря ти за този чудесен коментар, Йоана! Благодарение на него взех решение да не променям текста си. Така ми го е издиктувал Господ, така и ще го оставя. Иначе няма да каже "свой си"! Мерси и за това, че обори варианта "Порчев" на стиха ми. Доводите ти са перфектни. Много хубав и усмихнат ден ти желая и малко музика за теб, слънчево момиче!:
https://www.youtube.com/watch?v=Ub4xQQPXc4Q
Благодаря ти, Лейди Фокс, че оцени и коментира текста ми! Ти също си един от най-четените автори в този сайт. Уважавам те като такъв и като колоритна личност. Мерси за отправената справедлива критика!
Ще я взема под внимание. Лек и успешен ден от мен и те поздравявам с една моя любима песен!:
https://www.youtube.com/watch?v=uDuBUW79_m4
Благодаря ти, Ина! Много уместно включване правиш. Има още един вариант, който само ти подсказвам - за довечера. Представи си, че Лирическият им дава /на кучетата/ Небесен хляб, а те предпочитат земен такъв, омешан с кокали. Трябва им време, за да припознаят какво им се дава. Докато това време не премине те ще си лаят и ще си бъдат в глутници. А Дон Кихот, един самотен алпинист, ще продължи изкачването си, за да се срещне с Господ!
Поздравявам те с нещо, защото ми ставаш все по-симпатична!:
https://www.youtube.com/watch?v=0ZzkxzrmN9g -
Ако
„Срещу вселената издигаш меч ръждясал
и Дон Кихот е твоята последност“,
какво си, ако не самотен алпинист?
За мен вариантът
„Самотен алпинист ще срещне Господ.
Но по брадата ти ще го познае
и просто ще ти каже - "свой си"!“
е най-добър.
Господ няма нужда да бъде доохаректеризирван с брада, или каквото и да било друго - ясно е, че брадата е необходим детайл, добавен към образа на самотния алпинист, за да се даде причината за финалното „свой си“. Лирическият герой, запазил себе си от „гладните бездомни псета“, тълпата, вече е достоен да чуе това „свой си“ - защото е успял, въпреки дългото мъчително скитане (резултат и символ на което е брадата). И накрая - при Господ намира себе си, това е смисълът на „свой си“. Мястото на тълпата не е там, мястото на самотния алпинист - да.
А защо не:
"Изкачването продължава към небето.
Самотен алпинист ще срещне Господ.
Но по брадата му ще го познае
и просто ще му каже - "свой си"!"
Защото лирическият говорител ще стане чужд на лирическия герой. А предвид постиженията на въпросния герой не знам кой лирически говорител би бил способен да го почувства чужд. Напротив, и той би възкликнал: "свой си"!", защото припознава в него човека (който той сам крие у себе си, без да става ясно дали го е разкрил, ставайки самотен алпинист или не, но това не е и нужно за посланието на творбата. И така се оставя отворен финал за читателя. Ще стане ли и той „свой“? ).
Така аз разбирам текста. Съжалявам, ако съм била прекалено подробна -
Ако наистина текстът ми, озаглавен "Дон Кихот", не се разбира, както аз мисля, че се разбира, то значи съм допуснал провал и се извинявам на всички читатели. Но все още не съм убеден, че си прав, Порчев. Независимо от всичко ти благодаря, че се държа коректно и се стремеше да подхождаш аргументирано.
Лека вечер! -
Не зная колко пъти трябва да ти обясня, че фактически изречението е:
"Господ ще срещне самотен алпинист".
Толкова ли не разбра това? Ако това не си разбрал, то сериозно те питам, как разбираш в текста:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=347847
изречението:
"Прииждат пълноводни вечер на талази, отприщени от бента на живота липси"
Тук би трябвало съвсем да си объркан. А ти дори и не задаваш въпроси. -
Изречението: "Самотен алпинист ще срещне Господ", Порчев, допуска двузначно тълкувание. А то е, че или алпиниста ще се срещне с Господ, или че Господ ще посрещне /ще срещне/ алпиниста. Тълкуването е по смисъл от последващите редове. От тях става ясно, че Господ ще посрещне алпиниста и ще познае този алпинист по брадата му и тогава ще му каже: "свой си!".
Другото е пълна безсмислица и никой освен теб не би направил подобно тенденциозно тълкувание на текста ми. -
Просто не си разбрал, Порчев. Бог среща алпиниста и Бог му казва - "свой си!" Много е ясно това и няма опасност от недоразумение. Другото е абсурдна безсмислица. Ако си се заблудил и си я приел като истина, мисля, че вината не е моя.
-
Анализът ти не е лош, Порчев! Замисли ме сериозно дали финалът не трябва да се замени с:
"Изкачването продължава към небето.
Самотен алпинист ще срещне Господ.
Но по брадата му ще го познае
и просто ще му каже - "свой си"!"
Според мен и двата варианта са равноценни. Но това е само на пръв поглед. Ти повдигна тема за размисъл, за което съм ти много благодарен. Да, тук Дон Кихот е в ролята на Сина Божий. Говори се за разпването на мечтите му. Изкачването му носи Голготски характер.
Близо си до истината. Господ среща Алпиниста и го познава по брадата, за да му го приеме със "свой си!". -
Мерси за проявеното внимание към текста ми, Станиславе!
Светъл неделен ден ти желая! -
,,Обречени да се разпаднем
се събираме отново,,
Жак Поаро
Както винаги оригинален... -
Благодаря за вниманието и за този стойностен коментар, Викторе!
Много интересна градация даваш, с инверсия на Бог и Дон Кихот.
Приятна вечер и спокойни сънища! -
Изкачването продължава към небето.
Самотен алпинист ще срещне Господ.
приемане
самотен е човек
в път унесен
тълпа
живот илюзия
алпинист и Бог
дон Кихот... -
Ех, момиче, радвам се, когато мога да зарадвам някого с нещо. Спи спокойно и сънувай прекрасни сънища. "Сън е животът, но никой своя сън не избира..." Лека нощ!
Мерси, Евелина, за този хубав коментар! Трогнат съм!
Благодаря ти, че оцени, Василе! Желая ти хубав неделен ден! -
Представих си знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча...!!!
“Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и, обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека”. -
Мисана, трогната съм! А за клипа - досега не бях виждала подобно нещо!! Благодаря Ще се повторя, но - желая ти лека нощ, поне това ти дължа предвид прекрасните сънища, които усещам, че вече са ме награбили; издигнах се до нови нива на вдъхновение след творбата ти и изумителния клип
-
Благодаря ти, Йоана! Имам един много стойностен читател в твое лице.
Благодаря на бог! За повече дори и не мечтая.
Поздравявам те с това:
https://www.youtube.com/watch?v=uQITWbAaDx0&feature=player_embedded%28Guillaume -
„Настъпва твоят чакан час“;
„Срещу вселената издигаш меч ръждясал
и Дон Кихот е твоята последност“
Наистина, трябва да сме смели - ако се откажем от истинската си същност, нищо друго не би си струвало. Силна и вълнуваща творба, Мисана! А завършекът, с този самотен алпинист... Сърдечни поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
