1.08.2015 г., 20:47  

Дон Кихот

2.1K 0 19


Посвещава се на всички мракобесници. Дерзайте изчадия!



Обречена е твоята природа
на непосилната подвластност.
В звездите си дори не вярваш.
Парчета от съдба раздаваш
на гладните бездомни псета,
които неуморно все те лаят.
А глутниците накъде те водят...? -
Навярно в шуплите прозирни 

на безкрая!
Настъпва чаканият час - изгрява
една звезда сред пълната безвездност.
Срещу вселената издигаш меч ръждясал
и  Дон Кихот е твоята последност.
Ще можеш ли да се пребориш
със кикотния екот на тълпата?
Мечтите разпнати отекват
по стълбовете на пътека тясна...
И ти навеждаш тялото си да не падне
по глетчера на странен осемхилядник.
Край тебе пропасти отварят
огледалата хищни - ледници неистови.
Изкачването продължава към небето.
Самотен алпинист ще срещне Господ.
Но по брадата ти ще го познае
и просто ще ти каже - "свой си"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, че оцени и коментира толкова мъдро, Илко! От теб, признавам най-чистосърдечно, аз се уча на мъдрост и усещане за истина, красота и благородство. Би било хубаво, ако и други в този сайт се поучат!
  • Радвам се, че ти хареса, Йоана! Значи денят ми ще е хубав, както желая да е хубав и за теб!

  • П.П. Великолепна песен и красив глас. Благодаря! Хубав ден и на теб, Мисана!
  • Благодаря ти за този чудесен коментар, Йоана! Благодарение на него взех решение да не променям текста си. Така ми го е издиктувал Господ, така и ще го оставя. Иначе няма да каже "свой си"! Мерси и за това, че обори варианта "Порчев" на стиха ми. Доводите ти са перфектни. Много хубав и усмихнат ден ти желая и малко музика за теб, слънчево момиче!:

    https://www.youtube.com/watch?v=Ub4xQQPXc4Q

    Благодаря ти, Лейди Фокс, че оцени и коментира текста ми! Ти също си един от най-четените автори в този сайт. Уважавам те като такъв и като колоритна личност. Мерси за отправената справедлива критика!
    Ще я взема под внимание. Лек и успешен ден от мен и те поздравявам с една моя любима песен!:

    https://www.youtube.com/watch?v=uDuBUW79_m4

    Благодаря ти, Ина! Много уместно включване правиш. Има още един вариант, който само ти подсказвам - за довечера. Представи си, че Лирическият им дава /на кучетата/ Небесен хляб, а те предпочитат земен такъв, омешан с кокали. Трябва им време, за да припознаят какво им се дава. Докато това време не премине те ще си лаят и ще си бъдат в глутници. А Дон Кихот, един самотен алпинист, ще продължи изкачването си, за да се срещне с Господ!
    Поздравявам те с нещо, защото ми ставаш все по-симпатична!:

    https://www.youtube.com/watch?v=0ZzkxzrmN9g
  • Ако
    „Срещу вселената издигаш меч ръждясал
    и Дон Кихот е твоята последност“,
    какво си, ако не самотен алпинист?

    За мен вариантът

    „Самотен алпинист ще срещне Господ.
    Но по брадата ти ще го познае
    и просто ще ти каже - "свой си"!“

    е най-добър.

    Господ няма нужда да бъде доохаректеризирван с брада, или каквото и да било друго - ясно е, че брадата е необходим детайл, добавен към образа на самотния алпинист, за да се даде причината за финалното „свой си“. Лирическият герой, запазил себе си от „гладните бездомни псета“, тълпата, вече е достоен да чуе това „свой си“ - защото е успял, въпреки дългото мъчително скитане (резултат и символ на което е брадата). И накрая - при Господ намира себе си, това е смисълът на „свой си“. Мястото на тълпата не е там, мястото на самотния алпинист - да.


    А защо не:

    "Изкачването продължава към небето.
    Самотен алпинист ще срещне Господ.
    Но по брадата му ще го познае
    и просто ще му каже - "свой си"!"

    Защото лирическият говорител ще стане чужд на лирическия герой. А предвид постиженията на въпросния герой не знам кой лирически говорител би бил способен да го почувства чужд. Напротив, и той би възкликнал: "свой си"!", защото припознава в него човека (който той сам крие у себе си, без да става ясно дали го е разкрил, ставайки самотен алпинист или не, но това не е и нужно за посланието на творбата. И така се оставя отворен финал за читателя. Ще стане ли и той „свой“? ).

    Така аз разбирам текста. Съжалявам, ако съм била прекалено подробна

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...