27 jun 2007, 10:01

don`t hate the game... hate the players 

  Poesía
854 0 1
Стоя на бара и те чакам
и роня аз сама сълзи,
сълзи, потъващи във мрака,
сълзи от моите изстрадали очи...

Очи, жадуващи за обич,
очи, изменени като на шега,
очи, вярващи на думи,
повтарящи се като на игра...

Игра, играна със години,
игра, в която вярват хиляди жени,
игра на обич и на грижи
с мъже - играчи без души...

© Камелия Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??