don`t hate the game... hate the players
Стоя на бара и те чакам
и роня аз сама сълзи,
сълзи, потъващи във мрака,
сълзи от моите изстрадали очи...
Очи, жадуващи за обич,
очи, изменени като на шега,
очи, вярващи на думи,
повтарящи се като на игра...
Игра, играна със години,
игра, в която вярват хиляди жени,
игра на обич и на грижи
с мъже - играчи без души...
и роня аз сама сълзи,
сълзи, потъващи във мрака,
сълзи от моите изстрадали очи...
Очи, жадуващи за обич,
очи, изменени като на шега,
очи, вярващи на думи,
повтарящи се като на игра...
Игра, играна със години,
игра, в която вярват хиляди жени,
игра на обич и на грижи
с мъже - играчи без души...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Камелия Тодорова Все права защищены
