17 oct 2013, 11:43

Допиши сценария

1.2K 0 19

Когато се събличам, да ме гледаш,

 мъгла да пада в твоите очи.

 И буден да сънуваш слънчогледи.

 И южен вятър в тебе да звучи.


А голото ми тяло да светлее

 в най-тъмните подмоли на душата ти.

 И всяка твоя фибра да запее -

 под вихъра на обич непозната.


Докосване - като случайна мълния,

 взривила и небето, и Земята...
Събличам се. И с жажда те изпълвам.

Сценария дописвай по-нататък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...