Когато се събличам, да ме гледаш,
мъгла да пада в твоите очи.
И буден да сънуваш слънчогледи.
И южен вятър в тебе да звучи.
А голото ми тяло да светлее
в най-тъмните подмоли на душата ти.
И всяка твоя фибра да запее -
под вихъра на обич непозната.
Докосване - като случайна мълния,
взривила и небето, и Земята...
Събличам се. И с жажда те изпълвам.
Сценария дописвай по-нататък.
© Елица Ангелова Всички права запазени