Доплеров тунел

И се пак завъртяха годините

като спряла секундна стрелка.

Всяко бъдеще стана на минало,

всеки спомен – на снежна елха.

Ние двамата бяхме различни

сред пространствения кръговрат.

Беше всичко красиво. И всички

коловози вървяха назад.

Сякаш нищо не беше замряло

по отъпкан от морни нозе

път. И поставил начало,

беше нашият устрем зелен.

Две души, две тела се намериха

и разтърсиха Млечния път.

Ако вижда ви се достоверно,

оставете ги, нека вървят!