Dec 16, 2025, 2:00 PM

Доплеров тунел

  Poetry
67 0 0

И се пак завъртяха годините

като спряла секундна стрелка.

Всяко бъдеще стана на минало,

всеки спомен – на снежна елха.

 

Ние двамата бяхме различни

сред пространствения кръговрат.

Беше всичко красиво. И всички

коловози вървяха назад.

 

Сякаш нищо не беше замряло

по отъпкан от морни нозе

път. И поставил начало,

беше нашият устрем зелен.

 

Две души, две тела се намериха

и разтърсиха Млечния път.

Ако вижда ви се достоверно,

оставете ги, нека вървят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елия All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...