Доплеров тунел
И се пак завъртяха годините
като спряла секундна стрелка.
Всяко бъдеще стана на минало,
всеки спомен – на снежна елха.
Ние двамата бяхме различни
сред пространствения кръговрат.
Беше всичко красиво. И всички
коловози вървяха назад.
Сякаш нищо не беше замряло
по отъпкан от морни нозе
път. И поставил начало,
беше нашият устрем зелен.
Две души, две тела се намериха
и разтърсиха Млечния път.
Ако вижда ви се достоверно,
оставете ги, нека вървят!
© Елия All rights reserved. ✍️ No AI Used