16.12.2025 г., 14:00

Доплеров тунел

66 0 0

И се пак завъртяха годините

като спряла секундна стрелка.

Всяко бъдеще стана на минало,

всеки спомен – на снежна елха.

 

Ние двамата бяхме различни

сред пространствения кръговрат.

Беше всичко красиво. И всички

коловози вървяха назад.

 

Сякаш нищо не беше замряло

по отъпкан от морни нозе

път. И поставил начало,

беше нашият устрем зелен.

 

Две души, две тела се намериха

и разтърсиха Млечния път.

Ако вижда ви се достоверно,

оставете ги, нека вървят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...