Дори и да не го знаеш...
Дори и да не го знаеш...
Не знам дали знаеш,
че измислих името си,
но същността си не...
знай проникна в нея...
Като ураган изведнъж
и постепенно като песен.
Знай, че днес ти пратих
писмо със следи без подател.
Ако не знаеш, но копнееш...
Чуй пианото ми в сърцето.
Как искам да ти споделя това
което чувствам в ударите му...
Знам днес, че го знаеш...
по Луната, прати ми целувка.
И Слънцето ми се усмихна.
Звездите и Лъчите се сляха.
Днес мога да ти го кажа тихо...
а с делата си да го изкрещя лудо.
Обичам те и нетърпелива съм
да те прегърна търпеливо, Ромео.
Дори и да не го знаех тогава...
Днес рисуваме още морета...
Управляваме заедно кораба...
в топлината на огъня, дома.
Даващ ни тона да запеем песен,
която усещаме така единствена...
че няма да се забрави и ще се пее...
ще остане пишеща се отгоре...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
