22 апр. 2017 г., 00:18  

Дори и да не го знаеш...

637 3 4

Дори и да не го знаеш...

 

Не знам дали знаеш,

че измислих името си,

но същността си не...

знай проникна в нея...

 

Като ураган изведнъж

и постепенно като песен.

Знай, че днес ти пратих

писмо със следи без подател.

 

Ако не знаеш, но копнееш...

Чуй пианото ми в сърцето.

Как искам да ти споделя това

което чувствам в ударите му...

 

Знам днес, че го знаеш...

по Луната, прати ми целувка.

И Слънцето ми се усмихна.

Звездите и Лъчите се сляха.

 

Днес мога да ти го кажа тихо...

а с делата си да го изкрещя лудо.

Обичам те и нетърпелива съм

да те прегърна търпеливо, Ромео.

 

Дори и да не го знаех тогава...

Днес рисуваме още морета...

Управляваме заедно кораба...

в топлината на огъня, дома.

 

Даващ ни тона да запеем песен,

която усещаме така единствена...

че няма да се забрави и ще се пее...

ще остане пишеща се отгоре...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма да чуят поне докато не трябва приятелю. Именно за това Шекспир е написал тази история. За да предотврати следващите такива трагедии. Този извод го чух от един близък човек, харесах го и се сещам винаги за него в такива случаи
    А като дойде времето да чуят, нека чуят! Всичко с времето си, с животът винаги намества нещата на мястото им и най - вече когато грешим и последиците от доброто и не толкова доброто са неизбежни. Благодаря ти, Стойчо много ме радваш, зарадва ме и с тази асоциация!
    Хари! Благодаря ти за красивата емоция!
    Мила Веси! Благодаря за всичко! Благодаря на всички прочели! прегръдки и вдъхновение за всички...
  • "Чуй пианото ми в сърцето."!!!
    Много михареса, Лили!
  • Писмо със следи!Много красиво!!!Поздрави Лили!!!
  • Тихо,тихо че ако чуят Монтеки,ще воюват с Капулети!

И дори да не го знаеш (2) 🇧🇬

Дори и да не го знаеш…,
представяла съм си името ти.
Заспивала съм в обятията ти,
и била съм напълно опиянена…
Дори и да не го знаеш…, ...
473 4 2

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...