22 апр. 2017 г., 00:18  

Дори и да не го знаеш...

636 3 4

Дори и да не го знаеш...

 

Не знам дали знаеш,

че измислих името си,

но същността си не...

знай проникна в нея...

 

Като ураган изведнъж

и постепенно като песен.

Знай, че днес ти пратих

писмо със следи без подател.

 

Ако не знаеш, но копнееш...

Чуй пианото ми в сърцето.

Как искам да ти споделя това

което чувствам в ударите му...

 

Знам днес, че го знаеш...

по Луната, прати ми целувка.

И Слънцето ми се усмихна.

Звездите и Лъчите се сляха.

 

Днес мога да ти го кажа тихо...

а с делата си да го изкрещя лудо.

Обичам те и нетърпелива съм

да те прегърна търпеливо, Ромео.

 

Дори и да не го знаех тогава...

Днес рисуваме още морета...

Управляваме заедно кораба...

в топлината на огъня, дома.

 

Даващ ни тона да запеем песен,

която усещаме така единствена...

че няма да се забрави и ще се пее...

ще остане пишеща се отгоре...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма да чуят поне докато не трябва приятелю. Именно за това Шекспир е написал тази история. За да предотврати следващите такива трагедии. Този извод го чух от един близък човек, харесах го и се сещам винаги за него в такива случаи
    А като дойде времето да чуят, нека чуят! Всичко с времето си, с животът винаги намества нещата на мястото им и най - вече когато грешим и последиците от доброто и не толкова доброто са неизбежни. Благодаря ти, Стойчо много ме радваш, зарадва ме и с тази асоциация!
    Хари! Благодаря ти за красивата емоция!
    Мила Веси! Благодаря за всичко! Благодаря на всички прочели! прегръдки и вдъхновение за всички...
  • "Чуй пианото ми в сърцето."!!!
    Много михареса, Лили!
  • Писмо със следи!Много красиво!!!Поздрави Лили!!!
  • Тихо,тихо че ако чуят Монтеки,ще воюват с Капулети!

И дори да не го знаеш (2) 🇧🇬

Дори и да не го знаеш…,
представяла съм си името ти.
Заспивала съм в обятията ти,
и била съм напълно опиянена…
Дори и да не го знаеш…, ...
473 4 2

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...