22.04.2017 г., 0:18  

Дори и да не го знаеш...

634 3 4

Дори и да не го знаеш...

 

Не знам дали знаеш,

че измислих името си,

но същността си не...

знай проникна в нея...

 

Като ураган изведнъж

и постепенно като песен.

Знай, че днес ти пратих

писмо със следи без подател.

 

Ако не знаеш, но копнееш...

Чуй пианото ми в сърцето.

Как искам да ти споделя това

което чувствам в ударите му...

 

Знам днес, че го знаеш...

по Луната, прати ми целувка.

И Слънцето ми се усмихна.

Звездите и Лъчите се сляха.

 

Днес мога да ти го кажа тихо...

а с делата си да го изкрещя лудо.

Обичам те и нетърпелива съм

да те прегърна търпеливо, Ромео.

 

Дори и да не го знаех тогава...

Днес рисуваме още морета...

Управляваме заедно кораба...

в топлината на огъня, дома.

 

Даващ ни тона да запеем песен,

която усещаме така единствена...

че няма да се забрави и ще се пее...

ще остане пишеща се отгоре...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма да чуят поне докато не трябва приятелю. Именно за това Шекспир е написал тази история. За да предотврати следващите такива трагедии. Този извод го чух от един близък човек, харесах го и се сещам винаги за него в такива случаи
    А като дойде времето да чуят, нека чуят! Всичко с времето си, с животът винаги намества нещата на мястото им и най - вече когато грешим и последиците от доброто и не толкова доброто са неизбежни. Благодаря ти, Стойчо много ме радваш, зарадва ме и с тази асоциация!
    Хари! Благодаря ти за красивата емоция!
    Мила Веси! Благодаря за всичко! Благодаря на всички прочели! прегръдки и вдъхновение за всички...
  • "Чуй пианото ми в сърцето."!!!
    Много михареса, Лили!
  • Писмо със следи!Много красиво!!!Поздрави Лили!!!
  • Тихо,тихо че ако чуят Монтеки,ще воюват с Капулети!

И дори да не го знаеш (2)

Дори и да не го знаеш…,
представяла съм си името ти.
Заспивала съм в обятията ти,
и била съм напълно опиянена…
Дори и да не го знаеш…, ...
466 4 2

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...