7 ene 2008, 16:19

Дори и само в нечия молитва...

  Poesía » Otra
1.1K 0 35
 

 

Понякога в съня ми идват мъртвите.

Присядат до леглото ми. Разпитват

за всичко и за всички. Многоъглово

душата ми погалват и разплитат.

 

А утрото прибира в чекмеджето си

и нови спомени при старите.

Сред вечно недостигащото време

прекръствам се и свещ  запалвам.

 

И моля се без думи. Греховете ми

забравили най-прости истини...

Дано да бъдат някога простени

Дори и само в нечия молитва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...