7 ene 2008, 16:19

Дори и само в нечия молитва...

  Poesía » Otra
1.1K 0 35
 

 

Понякога в съня ми идват мъртвите.

Присядат до леглото ми. Разпитват

за всичко и за всички. Многоъглово

душата ми погалват и разплитат.

 

А утрото прибира в чекмеджето си

и нови спомени при старите.

Сред вечно недостигащото време

прекръствам се и свещ  запалвам.

 

И моля се без думи. Греховете ми

забравили най-прости истини...

Дано да бъдат някога простени

Дори и само в нечия молитва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....