Jan 7, 2008, 4:19 PM

Дори и само в нечия молитва...

  Poetry » Other
1.1K 0 35
 

 

Понякога в съня ми идват мъртвите.

Присядат до леглото ми. Разпитват

за всичко и за всички. Многоъглово

душата ми погалват и разплитат.

 

А утрото прибира в чекмеджето си

и нови спомени при старите.

Сред вечно недостигащото време

прекръствам се и свещ  запалвам.

 

И моля се без думи. Греховете ми

забравили най-прости истини...

Дано да бъдат някога простени

Дори и само в нечия молитва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...