Понякога в съня ми идват мъртвите.
Присядат до леглото ми. Разпитват
за всичко и за всички. Многоъглово
душата ми погалват и разплитат.
А утрото прибира в чекмеджето си
и нови спомени при старите.
Сред вечно недостигащото време
прекръствам се и свещ запалвам.
И моля се без думи. Греховете ми
забравили най-прости истини...
Дано да бъдат някога простени
Дори и само в нечия молитва...
© Дочка Василева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
