Понякога в съня ми идват мъртвите.
Присядат до леглото ми. Разпитват
за всичко и за всички. Многоъглово
душата ми погалват и разплитат.
А утрото прибира в чекмеджето си
и нови спомени при старите.
Сред вечно недостигащото време
прекръствам се и свещ запалвам.
И моля се без думи. Греховете ми
забравили най-прости истини...
Дано да бъдат някога простени
Дори и само в нечия молитва...
© Дочка Василева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
