7.01.2008 г., 16:19

Дори и само в нечия молитва...

1.1K 0 35
 

 

Понякога в съня ми идват мъртвите.

Присядат до леглото ми. Разпитват

за всичко и за всички. Многоъглово

душата ми погалват и разплитат.

 

А утрото прибира в чекмеджето си

и нови спомени при старите.

Сред вечно недостигащото време

прекръствам се и свещ  запалвам.

 

И моля се без думи. Греховете ми

забравили най-прости истини...

Дано да бъдат някога простени

Дори и само в нечия молитва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....