И така, да помрънкаме малко...
Днес глава ме боли, даже мозъкът, жалко!
А краката си двата дори не усещам,
огледалото враг ми е, не го и поглеждам.
О, забравих да кажа за темата стара -
всеки ден със числа ме тормози кантара.
И така всеки мрънка за щяло-нещяло,
продължа ли - ще стане петстишие цяло.
Затова - спри накрая, омръзна ми вече,
я вземи се в ръце, не унивай, човече!
Вместо жертва да виждаш във себе си ти -
продължавай напред и недей се глези!
© Мария Борисова Todos los derechos reservados