Sep 11, 2007, 3:34 PM

Досадно...

  Poetry
708 0 4

И така, да помрънкаме малко...
Днес глава ме боли, даже мозъкът, жалко!
А краката си двата дори не усещам,
огледалото враг ми е, не го и поглеждам.
О, забравих да кажа за темата стара -
всеки ден със числа ме тормози кантара.

И така всеки мрънка за щяло-нещяло,
продължа ли - ще стане петстишие цяло.
Затова - спри накрая, омръзна ми вече,
я вземи се в ръце, не унивай, човече!
Вместо жертва да виждаш във себе си ти -
продължавай напред и недей се глези!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...