Sep 11, 2007, 3:34 PM

Досадно... 

  Poetry
548 0 4

И така, да помрънкаме малко...
Днес глава ме боли, даже мозъкът, жалко!
А краката си двата дори не усещам,
огледалото враг ми е, не го и поглеждам.
О, забравих да кажа за темата стара -
всеки ден със числа ме тормози кантара.

И така всеки мрънка за щяло-нещяло,
продължа ли - ще стане петстишие цяло.
Затова - спри накрая, омръзна ми вече,
я вземи се в ръце, не унивай, човече!
Вместо жертва да виждаш във себе си ти -
продължавай напред и недей се глези!

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??