20 jun 2023, 8:59  

Досадното вече "даже мен да ме няма"

  Poesía
799 2 5

Унизително е! Не се моля на никой!

От кръвта на земята ще пия,

ще ям на небесните твари перата, но кой тук

ще ме принуди за милост да вия!

 

Ще се кланям на хора обаче, не в този,

нито в живота отвъден!

Ще тъка в състрадателни погледи ложе,

но ще лягам в копнежа за бъдното.

 

Колко ниви безплодни засявах в мечтите си,

ни в една не покълна надежда,

че ще бъда от люлка до гроб все обичана

от орисница в бели одежди.

 

Затова и сега ще последвам съдбата си -

да ме няма в живота на никого.

Ще изтрия лика си от лика на земята.

Ако ме търсиш, вдън сърцето ти скрита съм.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доче, Пепи, категорично Добре сте ми дошли!
  • Винаги остават следи. Животът пази своите кодове. Вдън сърцето може би?!
    Силно-категорично!
  • Харесах категоричния тон на лирическата!
  • Тони, мила, от време на време преигравам. Но пък толкова ми е драго да се отбележиш!
  • Разочарование откривам в твоите думи, Таня. И една равносметка, но съм сигурна, че на много хора ще липсваш, ако се скриеш от света.
    Поздравявам те!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...