20 jun 2023, 8:59  

Досадното вече "даже мен да ме няма"

  Poesía
803 2 5

Унизително е! Не се моля на никой!

От кръвта на земята ще пия,

ще ям на небесните твари перата, но кой тук

ще ме принуди за милост да вия!

 

Ще се кланям на хора обаче, не в този,

нито в живота отвъден!

Ще тъка в състрадателни погледи ложе,

но ще лягам в копнежа за бъдното.

 

Колко ниви безплодни засявах в мечтите си,

ни в една не покълна надежда,

че ще бъда от люлка до гроб все обичана

от орисница в бели одежди.

 

Затова и сега ще последвам съдбата си -

да ме няма в живота на никого.

Ще изтрия лика си от лика на земята.

Ако ме търсиш, вдън сърцето ти скрита съм.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доче, Пепи, категорично Добре сте ми дошли!
  • Винаги остават следи. Животът пази своите кодове. Вдън сърцето може би?!
    Силно-категорично!
  • Харесах категоричния тон на лирическата!
  • Тони, мила, от време на време преигравам. Но пък толкова ми е драго да се отбележиш!
  • Разочарование откривам в твоите думи, Таня. И една равносметка, но съм сигурна, че на много хора ще липсваш, ако се скриеш от света.
    Поздравявам те!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...