Унизително е! Не се моля на никой!
От кръвта на земята ще пия,
ще ям на небесните твари перата, но кой тук
ще ме принуди за милост да вия!
Ще се кланям на хора обаче, не в този,
нито в живота отвъден!
Ще тъка в състрадателни погледи ложе,
но ще лягам в копнежа за бъдното.
Колко ниви безплодни засявах в мечтите си,
ни в една не покълна надежда,
че ще бъда от люлка до гроб все обичана
от орисница в бели одежди. ...