Досадното вече "даже мен да ме няма"
Унизително е! Не се моля на никой!
От кръвта на земята ще пия,
ще ям на небесните твари перата, но кой тук
ще ме принуди за милост да вия!
Ще се кланям на хора обаче, не в този,
нито в живота отвъден!
Ще тъка в състрадателни погледи ложе,
но ще лягам в копнежа за бъдното.
Колко ниви безплодни засявах в мечтите си,
ни в една не покълна надежда,
че ще бъда от люлка до гроб все обичана
от орисница в бели одежди.
Затова и сега ще последвам съдбата си -
да ме няма в живота на никого.
Ще изтрия лика си от лика на земята.
Ако ме търсиш, вдън сърцето ти скрита съм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
