Достатъчно
Гласът ù шумоли в ухото ми,
ала това... не е достатъчно.
По черните църковни покриви
валят седефените ноти
на камбаните
и приласкават всички вопли! –
но и това... не е достатъчно.
Какъв е този мой отчаян глад?
Или пък ситост?
Небето щедро пада ничком –
илюзия за снежна пелена –
и побелява всичко, всичко!...
Но пак
вървя по абаносови клавиши
и свиря абаносова соната.
Не стига този сняг.
Не стига...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados
