Гласът ù шумоли в ухото ми,
ала това... не е достатъчно.
По черните църковни покриви
валят седефените ноти
на камбаните
и приласкават всички вопли! –
но и това... не е достатъчно.
Какъв е този мой отчаян глад?
Или пък ситост?
Небето щедро пада ничком –
илюзия за снежна пелена –
и побелява всичко, всичко!...
Но пак
вървя по абаносови клавиши
и свиря абаносова соната.
Не стига този сняг.
Не стига...
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
