21 янв. 2016 г., 17:49

Достатъчно 

  Поэзия
1003 0 14
Гласът ù шумоли в ухото ми,
ала това... не е достатъчно.
По черните църковни покриви
валят седефените ноти
на камбаните
и приласкават всички вопли! –
но и това... не е достатъчно.
Какъв е този мой отчаян глад?
Или пък ситост?
Небето щедро пада ничком –
илюзия за снежна пелена –
и побелява всичко, всичко!... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Предложения
: ??:??