21 oct 2008, 21:31

"Достойният финал"

  Poesía
739 0 0
 

Блясък, декори,

шумотевица и цветове - хиляди!

Бързо отминава всичко,

мигове - сякаш волни птички.

Малчуганите - вече големи какички и батковци,

ослушват се за последния училищен звън,

очакващи новия свят навън.

Всички толкова красиви -

като кукли живи!

Усмихнати, с погледи игриви,

чакат по пътя си да отпътуват!

Поток от цветя...

Феерия от емоции...

и мечти безброй!

Денят им се усмихва,

а училището мило за сбогом им помахва!

 

***

Достойният финал настана,

нощта се изгуби в блясък от стомана

и „децата" разбраха - животът сега настана!

 

С обич на 12 Б клас - винаги в сърцата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...