27 jul 2008, 20:17

Досънувах любовта (посветено)

  Poesía
728 0 17
Сънувах, че по пясъците южни
към мен протягаш свойта длан.
Желания, снагата ми обвили,
разпалваха в очите плам.
Сънувах се обичана и светла,
със устни парещи от страст,
луната зад пердето как наднича,
а пък до теб се залунявам аз.
Забравила за болката от вчера
в прошепнатото твое "Забрави ме",
дъхът ми се стопява, чезне...
със непрошепнатото ми "Обичам те".
Не ме вини, че обещавах
(да не копнея и да не горя).
Забравила за обещанията свои,

аз просто досънувах любовта.

 

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=82577

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...