Anita765 (Ани Монева)
296 11763
17 dic 2019, 15:17

Досънувано 

  Poesía » Otra
1228 9 9

 

Такава късна есен е навън,

оголи вече всичките дървета,

на мен ми се присънва онзи сън,

сънят със заснежените полета.

 

Присънва ми се моят детски смях

и печката, и плетката на баба.

Усмихната в съня си я видях,

гальовно месеше тесто за хляба.

 

Усещах аромата на липа,

извит от чайника приспивно къкрещ

и слушах дълго вятърът как пя

в комина, до мига преди да мръкне.

 

А после скръцна пътната врата,

през прага с дядо влезе бяла зима

и в стаята смехът ми полетя,

защото бялото го има, има...

 

Не вярвам, че сънят ми бил е сляп.

Поклащат се оголените клони.

На масата ухае топъл хляб.

От облака снежинки баба рони.

 

 

 

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??