Досънувано
Такава късна есен е навън,
оголи вече всичките дървета,
на мен ми се присънва онзи сън,
сънят със заснежените полета.
Присънва ми се моят детски смях
и печката, и плетката на баба.
Усмихната в съня си я видях,
гальовно месеше тесто за хляба.
Усещах аромата на липа,
извит от чайника приспивно къкрещ
и слушах дълго вятърът как пя
в комина, до мига преди да мръкне.
А после скръцна пътната врата,
през прага с дядо влезе бяла зима
и в стаята смехът ми полетя,
защото бялото го има, има...
Не вярвам, че сънят ми бил е сляп.
Поклащат се оголените клони.
На масата ухае топъл хляб.
От облака снежинки баба рони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
