Досънувано
Такава късна есен е навън,
оголи вече всичките дървета,
на мен ми се присънва онзи сън,
сънят със заснежените полета.
Присънва ми се моят детски смях
и печката, и плетката на баба.
Усмихната в съня си я видях,
гальовно месеше тесто за хляба.
Усещах аромата на липа,
извит от чайника приспивно къкрещ
и слушах дълго вятърът как пя
в комина, до мига преди да мръкне.
А после скръцна пътната врата,
през прага с дядо влезе бяла зима
и в стаята смехът ми полетя,
защото бялото го има, има...
Не вярвам, че сънят ми бил е сляп.
Поклащат се оголените клони.
На масата ухае топъл хляб.
От облака снежинки баба рони.
© Ани Монева All rights reserved.
