7 jul 2008, 12:15

Дотегна ми

  Poesía
1K 0 18
Дотегна ми от писани закони,
щом неписаните никой не признава.
Дотегна ми да ми размахват пръст в очите
и да ми казват колко съм виновна.


Дотегна ми от сляпо съществуване.
Наивниците казват, че са прави...
И гледат те от своята камбанария,
но не виждат правото... в очите.


Пречупен, погледът им се размазва
в някакви затворени полета
и дори не се поглеждат отстрани,
да видят колко жалки са...


Дотегна ми... Отново ли със вятъра
ще трябва да се гоня
и на Михаля от умрял писмо да пратя?!
От собственото ми себедоказване


душа не ми остана... не я чувствам своя.
В една безмислена борба, преминала
като ирония... в мечта за... съществуване,
тъй както подобава на себеподобните...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...