7 jul 2008, 12:15

Дотегна ми

  Poesía
1K 0 18
Дотегна ми от писани закони,
щом неписаните никой не признава.
Дотегна ми да ми размахват пръст в очите
и да ми казват колко съм виновна.


Дотегна ми от сляпо съществуване.
Наивниците казват, че са прави...
И гледат те от своята камбанария,
но не виждат правото... в очите.


Пречупен, погледът им се размазва
в някакви затворени полета
и дори не се поглеждат отстрани,
да видят колко жалки са...


Дотегна ми... Отново ли със вятъра
ще трябва да се гоня
и на Михаля от умрял писмо да пратя?!
От собственото ми себедоказване


душа не ми остана... не я чувствам своя.
В една безмислена борба, преминала
като ирония... в мечта за... съществуване,
тъй както подобава на себеподобните...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...