Дотегна ми
щом неписаните никой не признава.
Дотегна ми да ми размахват пръст в очите
и да ми казват колко съм виновна.
Дотегна ми от сляпо съществуване.
Наивниците казват, че са прави...
И гледат те от своята камбанария,
но не виждат правото... в очите.
Пречупен, погледът им се размазва
в някакви затворени полета
и дори не се поглеждат отстрани,
да видят колко жалки са...
Дотегна ми... Отново ли със вятъра
ще трябва да се гоня
и на Михаля от умрял писмо да пратя?!
От собственото ми себедоказване
душа не ми остана... не я чувствам своя.
В една безмислена борба, преминала
като ирония... в мечта за... съществуване,
тъй както подобава на себеподобните...
© Нели All rights reserved.
