23 jul 2025, 15:22

Довери се на зората

  Poesía
157 0 0

Отива ли си залезът завинаги,
когато последният лъч се скрие?
Оставяме ли тези, дето няма ги,
щом сами ще чакаме зората ние?

 

Гледаме ли в счупеното огледало,
объркани от остри отражения?
Дали през образите е предало
трепетът от нашите съждения?

 

Нужно ли е да оставяме огнища,
където огънят го няма вече?
Където твърде много пепелища
са изпратили сърцето надалече?

 

Имат ли връх мечтите ни слепи,
или са океан - наглед необозрим?
А може ли мечтата да разцепи
един живот до болка предвидим?

 

Дали от мрака да се връщаме,
когато с него сливат се очите?
Или с истините да превръщаме
в сила слабостите на мечтите?

 

Е, зората винаги се връща жадна,
рисува път, дори през пепел сив.
От пламъка се ражда сила гладна,
а животът сам избира да е жив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...