23 июл. 2025 г., 15:22

Довери се на зората

156 0 0

Отива ли си залезът завинаги,
когато последният лъч се скрие?
Оставяме ли тези, дето няма ги,
щом сами ще чакаме зората ние?

 

Гледаме ли в счупеното огледало,
объркани от остри отражения?
Дали през образите е предало
трепетът от нашите съждения?

 

Нужно ли е да оставяме огнища,
където огънят го няма вече?
Където твърде много пепелища
са изпратили сърцето надалече?

 

Имат ли връх мечтите ни слепи,
или са океан - наглед необозрим?
А може ли мечтата да разцепи
един живот до болка предвидим?

 

Дали от мрака да се връщаме,
когато с него сливат се очите?
Или с истините да превръщаме
в сила слабостите на мечтите?

 

Е, зората винаги се връща жадна,
рисува път, дори през пепел сив.
От пламъка се ражда сила гладна,
а животът сам избира да е жив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...