Доверие

19 nov 2014, 7:29

Poesía

335 1 2

Доверие никому и вяра на сляпо,

че всеки способен е да те предаде.

Дори и най-близкият - тогава е страшно…

Ранено, кървящо, сломено сърце.

Да имаш очаквания, да имаш надежди,

да даваш от себе си… и само за миг

да бъдеш прострелян от упор. Копнежи -

изстинали, мъртви…Угаснал светлик.

Разголил душата си, разкрил всички истини,

свалил бариерите, предпазния щит,

в мишена превръщаш се и вече обречен си.

Отчаяние, болка... Огънят е открит.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2014-11-21T09:45:52+02:00

Добре дошла отново Мануела! Предадени от най- близките хора, това най- много боли. Доверие - раздаваме го на сляпо, а дали трябва да е така!? Прекрасен стих!
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2014-11-19T23:46:37+02:00

Да нямаш очаквания, да нямаш надежди,
да даваш от себе си…