19 нояб. 2014 г., 07:29

Доверие 

  Поэзия
328 1 2

Доверие никому и вяра на сляпо,

че всеки способен е да те предаде.

Дори и най-близкият - тогава е страшно…

Ранено, кървящо, сломено сърце.

 

Да имаш очаквания, да имаш надежди,

да даваш от себе си… и само за миг

да бъдеш прострелян от упор. Копнежи -

изстинали, мъртви…Угаснал светлик.

 

Разголил душата си, разкрил всички истини,

свалил бариерите, предпазния щит,

в мишена превръщаш се и вече обречен си.

Отчаяние, болка... Огънят е открит.

© Мануела Бъчварова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добре дошла отново Мануела! Предадени от най- близките хора, това най- много боли. Доверие - раздаваме го на сляпо, а дали трябва да е така!? Прекрасен стих!
  • Да нямаш очаквания, да нямаш надежди,
    да даваш от себе си…
Предложения
: ??:??