Nov 19, 2014, 7:29 AM

Доверие

  Poetry
519 1 2

Доверие никому и вяра на сляпо,

че всеки способен е да те предаде.

Дори и най-близкият - тогава е страшно…

Ранено, кървящо, сломено сърце.

 

Да имаш очаквания, да имаш надежди,

да даваш от себе си… и само за миг

да бъдеш прострелян от упор. Копнежи -

изстинали, мъртви…Угаснал светлик.

 

Разголил душата си, разкрил всички истини,

свалил бариерите, предпазния щит,

в мишена превръщаш се и вече обречен си.

Отчаяние, болка... Огънят е открит.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошла отново Мануела! Предадени от най- близките хора, това най- много боли. Доверие - раздаваме го на сляпо, а дали трябва да е така!? Прекрасен стих!
  • Да нямаш очаквания, да нямаш надежди,
    да даваш от себе си…

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...