21 may 2009, 7:59

Доверие

  Poesía
1.1K 0 3

                               Доверие

 

                                              В израз на доверие показа ми безверието си.

                                              Извади го от джоба на скъсан дъждобран!

                                              Едва не паднах изненадана, в предверието.

                                              В ръцете си държеше прекрасен диамант.

 

                                              Но май не беше диамант, а нещо друго -

                                              един предмет вълшебен и променлив.

                                              Първо превърна се в котка проскубана,

                                              После в бухал, после в оръфан бележник...

 

                                              Протегнах ръка, докоснах бележника,

                                              а думите в него изведнъж оживяха.

                                              Картини различни, пред мене се сменяха -

                                              Животът ти, беше безумен спектакъл...

 

                                              Погледнах те смело... Ти се усмихна...

                                              Изхвърли бележника, пълен със спомени.

                                              Усетих доверие от тебе да блика.

                                              Целунах те нежно... Нататък  не помня...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...