21 may 2009, 7:59

Доверие

  Poesía
1.1K 0 3

                               Доверие

 

                                              В израз на доверие показа ми безверието си.

                                              Извади го от джоба на скъсан дъждобран!

                                              Едва не паднах изненадана, в предверието.

                                              В ръцете си държеше прекрасен диамант.

 

                                              Но май не беше диамант, а нещо друго -

                                              един предмет вълшебен и променлив.

                                              Първо превърна се в котка проскубана,

                                              После в бухал, после в оръфан бележник...

 

                                              Протегнах ръка, докоснах бележника,

                                              а думите в него изведнъж оживяха.

                                              Картини различни, пред мене се сменяха -

                                              Животът ти, беше безумен спектакъл...

 

                                              Погледнах те смело... Ти се усмихна...

                                              Изхвърли бележника, пълен със спомени.

                                              Усетих доверие от тебе да блика.

                                              Целунах те нежно... Нататък  не помня...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...