Dimena (Димена) Dimena (Димена)
73
May 21, 2009, 7:59 AM

Доверие

  Poetry
1.1K 0 3

                               Доверие

 

                                              В израз на доверие показа ми безверието си.

                                              Извади го от джоба на скъсан дъждобран!

                                              Едва не паднах изненадана, в предверието.

                                              В ръцете си държеше прекрасен диамант.

 

                                              Но май не беше диамант, а нещо друго -

                                              един предмет вълшебен и променлив.

                                              Първо превърна се в котка проскубана,

                                              После в бухал, после в оръфан бележник...

 

                                              Протегнах ръка, докоснах бележника,

                                              а думите в него изведнъж оживяха.

                                              Картини различни, пред мене се сменяха -

                                              Животът ти, беше безумен спектакъл...

 

                                              Погледнах те смело... Ти се усмихна...

                                              Изхвърли бележника, пълен със спомени.

                                              Усетих доверие от тебе да блика.

                                              Целунах те нежно... Нататък  не помня...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димена All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9