21 мая 2009 г., 07:59

Доверие

1.1K 0 3

                               Доверие

 

                                              В израз на доверие показа ми безверието си.

                                              Извади го от джоба на скъсан дъждобран!

                                              Едва не паднах изненадана, в предверието.

                                              В ръцете си държеше прекрасен диамант.

 

                                              Но май не беше диамант, а нещо друго -

                                              един предмет вълшебен и променлив.

                                              Първо превърна се в котка проскубана,

                                              После в бухал, после в оръфан бележник...

 

                                              Протегнах ръка, докоснах бележника,

                                              а думите в него изведнъж оживяха.

                                              Картини различни, пред мене се сменяха -

                                              Животът ти, беше безумен спектакъл...

 

                                              Погледнах те смело... Ти се усмихна...

                                              Изхвърли бележника, пълен със спомени.

                                              Усетих доверие от тебе да блика.

                                              Целунах те нежно... Нататък  не помня...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...